Откакто встъпи в длъжност преди 18 месеца, Доналд Тръмп засили атаките си срещу търговията с Европа. След като наложи по-високи мита на европейската стомана (+25%) и алуминий (+10%), той сериозно обмисля да наложи мита от 2,5% до 20 или 25% върху неамериканските автомобили.
С оглед на действията на администрацията на Тръмп, Европа съвсем наскоро реши да отвърне на удара. Първо, чрез подаване на жалба до Световната търговска организация (СТО). След това – чрез вземане на решение за ответни мерки чрез налагане на мита (от 25% в повечето случаи) върху вноса на определени американски продукти, включително автомобили, които в момента подлежат на вносни мита от 10%.
Няколко красноречиви цифри
Статистиката е от Invest Securities: през 2017 г. американците са изнесли почти два милиона превозни средства на стойност 57 млрд. долара. В същото време са внесли 8,3 млн. (на стойност 192 млрд. долара), от които над 6,8 млн. са дошли от четири държави: Мексико (2,4 млн.), Канада (1,8 млн.), Япония (1,7 млн.) и Южна Корея (0,9 млн.). Що се отнася до Европа, Германия изнася определено най-голямото количество автомобили към земята на Чичо Сам. Автомобилните производители от Германия отговарят само за 657 000 броя (според Немската асоциация на автомобилната индустрия (VDA)), но въпреки това контролират 90% от пазара на премиум автомобили в САЩ. Германия внася 166 000 превозни средства от САЩ.
Сметнете го сами: 57 млрд. износ спрямо 192 млрд. внос, така че говорим за дефицит от около 135 млрд. долара само за „автомобили и лекотоварни камиони“ за Съединените щати. През 2012 г. този дефицит е бил 105 млрд. долара. Добавете към това дефицитът за компоненти (който се покачи от 40 до 60 млрд. за пет години) и за тежкотоварни камиони (от 2,7 на 8 млрд. от 2012 до 2017 г.) и скоро ще разберете мащаба на проблема с конкурентоспособността, който изживява американската автомобилна индустрия (в най-широк смисъл).
Въпрос на „стандарти“?
Американският президент постави началото на враждебните действия преди време: „Защо немците не купуват толкова американски автомобили, колкото американците купуват немски автомобили?“ Бившият външен министър на Германия – Зигмар Габриел, не се забави с отговора: „Американците просто трябва да започнат да правят по-добри автомобили.“
Това, което може на пръв поглед да звучи като препирня на политици, всъщност прикрива основна истина. Американският автомобилен пазар налага стандарти за „качество“, които се възприемат единствено от ... от американците.
И то дори не от всички! От около 30 години нарастващ дял от американското население търси автомобили, които са повече по вкуса на останалата част от света, а това оставя местния пазар със сериозни проблеми относно конкурентоспособността.
За да се компенсират тези проблеми (поне отчасти), нищо не е по-логично от това да се измести част от процеса на сглобяване и производство на компоненти. Особено към Мексико.
Като се има предвид известният слоган от кампанията му „Америка на първо място“, също би било доста логично за Доналд Тръмп да се опита да обърне тази тенденция.
Трябва да се има предвид, че американските производители могат да бъдат тези, които главно да пострадат от мярката на Тръмп. Например Ford произвежда в Мексико за американския пазар.
Задава ли се голям проблем?
Като поставя акцента върху вноса, Тръмп най-вероятно е пренебрегнал една подробност – чуждестранните производители на автомобили са инвестирали в заводи в Съединените щати. Най-големият завод на BMW в света е в Спартанбърг, Северна Каролина. Mercedes-Benz също има завод в Таскалуса, Алабама, а Volkswagen – в Чатануга, Тенеси.
Така че макар немските производители да се изнесли 657 000 превозни средства към Новия свят миналата година, също така са произвели около 804 000 броя (отново по данни на VDA). А според Bloomberg Intelligence същите производители са изнесли около 490 000 превозни средства, които са произвели в Съединените щати, към държави от останалата част на света (включително Европа).
Така че тези производители рискуват да бъдат санкционирани два пъти от митническия режим, наложен от двата континента. Митата – ако се пренесат върху потребителите (поне отчасти), което със сигурност ще стане – най-вероятно ще се увеличат за определени модели. Освен ако производителите не адаптират моделите си на производство, като решат да произвеждат по-близо до пазарите, без да се налага да изнасят. Всичко това има последици: промяната на производствените линии в един автомобилен завод – или в този случай, няколко завода – струва пари и няма да е евтино!
Освен ако производителите не оборудват поточните линии в САЩ за сглобяване на автомобили, внесени в разглобен вид, при по-ниска добавена стойност от тази на стар местен завод със сплотена местна мрежа от доставчици на компоненти. Подобна практика ще им позволи да избегнат митата.
А ако американският президент атакува и автомобилните части, неговата администрация рискува създаване на ситуация, в която да си скубе косите. Точно колко американски ще бъдат тези части? Веригите за доставка на компоненти често са доста дълги. Те може да са произведени в Европа (или другаде), модифицирани в САЩ и след това изпратени обратно към друга държава, където да бъдат сглобени в комплекти, преди да бъдат върнати в САЩ към доставчика на мексикански производител. Следете тази секция!
За щастие, вносът/износът на употребявани автомобили от и към Съединените щати остава доста малък.